Автор: Ангел Игов
Криворазбраната дискриминация - 06.03.2005 г.
Честит ви национален празник, като за начало. Като четях вестниците тия дни, очаквах да намеря някоя интересна статия за трети март, за националната идентичност, туй-онуй; вместо това обаче ми попадна една любопитна новина. Вестник „Сега“ в третомартенския си брой обявява: „МОН обмисля дали да отмени половите квоти в гимназиите“. За какво става дума? В така наречените „елитни гимназии“, предимно в езиковите, от много години насам приемът на ученици се разпределя по квоти: половината момчета, половината момичета. Сега обаче на Българския хелзинкски комитет изведнъж му е хрумнало, че това разделение представлявало полова дискриминация. ... [целият текст]
Няколко думи за културизма - 26.02.2005 г.
Идва пролет, скоро ще почнат да пеят птичките, да бръмчат пчеличките, да никнат цветенцата. И понеже пролетта е време за промени, настанаха промени и в българското правителство. Тъй като водя едно що-годе културно предаване, интересът ми, логично, се насочи към новото министерство на културизма. Не знам какво точно означава обединяването на културата и туризма в една шапка, може би че управляващите се чувстват в областта на културата като туристи, но ще почакаме, ще видим какво би могло да произлезе от тази работа. ... [целият текст]
Зиг хайл, форумци! Зиг хайл, народе! - 19.02.2005 г.
Навярно вече ставам леко банален с тези коментари за фашизоидните настроения в България, ама какво да правя като вестниците ми дават повод тъкмо за такива наблюдения всяка седмица. В четвъртъчния брой на „Сега“ имаше една статия, озаглавена „Всеки десети ром в гетата - с ново жилище“. Нов план да се строят жилища за най-закъсалите роми, които после да им се отдават под минимален наем.
Имам навика да чета вестник „Сега“ в Интернет, за да следя и форума, но вече започва да ми се струва, че това е своеобразна форма на мазохизъм. Под статията имаше 252 мнения - и почти без изключения бяха такива, че да ти се изправи косата. ... [целият текст]
Земята ми... Килимчето ми... - 12.02.2005 г.
Днес ще ви разкажа за един вестник, който се казва „Нова зора“. Излиза всяка седмица и се разпродава със завидни темпове. Под заглавието на вестника е сложено мото от Г. С. Раковски: „Любовта към Отечеството превъзходи сичките световни добрини“, а вдясно е турен и печатът на „Привременното правителство в България“. Аз лично като видя думата „отечество“ и винаги се сещам за стиха на Гео Милев: „Прекрасно - но що е отечество?“ На вестник „Нова зора“ обаче едва ли им хрумва този въпрос. Куриозните исторически отпратки ясно сочат, че си имаме работа с патриотично родолюбиво издание. Всъщност обаче вестникът е хем патриотичен, хем русофилски, хем е националистически, хем е ляв, хем защитава консервативни възгледи, хем си служи с революционерска реторика. ... [целият текст]
За нашата си черга и за съня на разума - 05.02.2005 г.
Да ви призная, затрудних се, докато намеря тема за днешния си коментар. Цяла седмица по вестниците нищо интересно и съществено не се изписа: всички се занимаваха само с това дали ще падне шефът на парламента и дали това е генерална репетиция за смъкване на правителството. Сякаш това има някакво значение за хората извън парламента и правителството.
Често ми се случва да повтарям, че българската преса се вторачва все в „голямата политика“, като под това обикновено разбира парламентарни изказвания и публични прояви на Бойко Борисов. Вестите от света също обикновено се свеждат до изказвания: на Буш или на Путин, в най-добрия случай на Гюнтер Ферхойген. Онова, което не засяга пряко и очевидно България, по правило се игнорира. ... [целият текст]
Обабяването на университетите - 22.01.2005 г.
Онзи ден прочетох във вестник „Сега“, че депутати са се хванали сериозно да ремонтират закона за научните звания. Време беше, викам си, и се чудя защо чак сега. Ами защото сега им скръцнаха със зъби отгоре, предполагам. Доста неща ще трябва да се оправят в законовата рамка, що се отнася до образованието и науката. Да не говорим, че според изискванията на ЕС, минимум 3 % от бюджета трябва да бъдат заделени за тези две сфери. Ако не знаете, в момента цифрата е около 0,01 %. Та ето ви една практическа полза от предстоящото членство в Европейския съюз. Не че ще ни залеят с пари, но ще ни накарат да харчим своите по рационален начин. Явно нямаше как да се стигне до това без намесата на външна сила. ... [целият текст]
Издателство „Труд“: Преводи крадем всякакви - 15.01.2005 г.
Навярно очаквате да ви говоря за боклука в София. Няма за него да ви говоря, понеже нямам какво да ви кажа. Диагнозата е: Стефан Софиянски. Оттук нататък какво повече?
Така че предпочитам да ви разкажа за нещо друго, за което едва ли ще чуете да се говори. Става дума за една книга. Казва се „Смърт и компас“ и представлява избрани творби от легендарния аржентински писател Хорхе Луис Борхес. Издателството е "Труд" - и книгата излиза в поредицата „Световна класика ХХ век“, която гордо се откри с т.нар. „политически роман“, „Лъжата“ на световния литературен класик Тошо Тошев. Борхес е много популярен в България, но най-хубавите му неща са публикувани през 1989 в изданието "Вавилонската библиотека", което днес си е направо неоткриваемо. Добре ще е, значи, някой да ги преиздаде. От „Труд“ мислят бързо и направо събират почти целия издаван досега на български Борхес, и го пускат в тази обемиста книга „Смърт и компас“. В нов превод.
И тъкмо тук започва интересната част. ... [целият текст]
Кубрате, Кубрате... - 08.01.2005 г.
Вчера ми попадна една интересна статия от Иван Илчев във в. „Сега“, озаглавена „За чалгата в историята“. Не става дума за мястото на чалгата в историята, а за онези псевдоисторически трудове, които според автора съответстват на въпросния музикален стил. Ето, впрочем, как обяснява метафората си той самият:
"Чалга са материали, които дирят сензация на всяка цена, които представят все още неясни, а в много случаи и неверни предположения във форма, угаждаща на масовия вкус, които съзнателно или несъзнателно апелират и целят да окажат въздействие върху сравнително необразованата част на аудиторията с вкус и интерес към историята, към настроената „патриотично“ част от читателската и зрителската аудитория ... [целият текст]
Един съвсем кратък Коледен коментар - 25.12.2004 г.
Както всяка събота, време е за редовния ми коментар - макар че всъщност какво ще му коментирам на Коледа, по-добре просто да ви честитя празника на всички. И така, Коледа е, пееше едно време Джон Ленън, за млади и стари, за бедни и богати; аз бих добавил: за вярващи и невярващи. Напоследък стана много модерно да минаваш за вярващ, аз пък в ефир ще си кажа, че не съм и че въпреки това намирам Коледа за много хубав празник. ... [целият текст]
За и против интелектуалното пиратство - 18.12.2004 г.
Тази сутрин отварям вестник „Сега“ и гледам на първа страница - „МВР погва сайтовете за безплатни филми“. От текста се разбира, че в МВР обмислят поредната стратегия за борба с фрий-сървърите, която за сега се пази в тайна и за която сами признават, че шансовете за успех били минимални. Помагат им обаче от Асоциацията на музикалните продуценти, защото, естествено, не им харесва, че продуктите им не се купуват, а вместо това се източват от Интернет. Мало и голямо вдига патардия, че пак сме в черния списък на американците за интелектуално пиратство.
Не знам кои още страни включва този списък, но интелектуалното пиратство е факт в цял свят. ... [целият текст]
Блокада! - 11.12.2004 г.
Слава богу, срещата на ОССЕ в София приключи безаварийно, поне за града и обитателите му, вдигна се най-сетне и прословутата блокада - ех, как звучи само, „блокада на София“, сякаш се е изсипала в столицата жандармерия да лови нелегални комунисти, докато наоколо й падат съюзнически бомби...
Миналата събота във вестник „Сега“ излезе една статия на Димитър Денков, „Рецепта за шаран и политическа коректност“, която много хубаво иронизираше и блокадата, и медийното отразяване на срещата на ОССЕ. ... [целият текст]
Как (не) се организира научна конференция - 04.12.2004 г.
Започвам с извинение, че ме нямаше миналата седмица - просто много държах да отида на конференцията с участието на Умберто Еко и да чуя заветното му слово. Всяко зло за добро, понеже сега мога да ви разкажа за въпросното събитие. То се провеждаше в зала „Средец“ на хотел „Шератон“, която има 250 седящи места. Бях предупреден, че когато залата се напълни, охраната ще спре да пуска хора, така че отидох близо час предварително - за мое изумление, обаче, залата беше вече претъпкана, имаше сигурно към двойно повече присъстващи отколкото места. Както и да е, пробивам си път къмто входа на залата и гледам пред себе си някаква титанична опашка за слушалки за превод. ... [целият текст]
Как вълците пазят агнетата - 20.11.2004 г.
Да ви кажа първо какво научих тази седмица: във вторник в „Труд“ излиза една кратка статийка: „Черноморски страни ще контролират геннопроменените храни“. Заинтригувам се, понеже генно-модифицираните организми (ГМО) са ми една от болните теми, та зачитам и изключително се впечатлявам. Защо ли - защото председател на тази Черноморска асоциация по биотехнологии, която щяла да контролира разпространението на ГМО и безопасността им за населението, щял да бъде директорът на Института по генно инженерство, акад. Атанас Атанасов. Започвам с няколко разяснения - в Европа самото словосъчетание „генно инженерство“ е почти равносилно на „биотероризъм“. ... [целият текст]
Българският еснафо-фашизъм - 13.11.2004 г.
Наскоро ми разправиха за едно момиче от Добрич, гимназистка, която нещо се увличала по някакви анархистки писания, ровела се из анархистки и анти-глобалистки сайтове, а на всичкото отгоре имала и конфликт с директорката на гимназията, в която учела. Не разбрах по какъв повод, но в даден момент взела, че разлепила из училището лозунги, на които пишело: „Свобода на учениците!“ Директорката поразпитала, позаплашила, и бързо стигнала до виновника... Дотук нищо особено. Нормално би било да допуснем, че лозунгите са били махнати, а момичето - наказано със строго мъмрене в присъствие на родител или нещо такова. Защото какво повече би могло да се случи? ... [целият текст]
Пешеходска елегия - 30.10.2004 г.
В четвъртък, като намерих време, седнах пред компютъра да прегледам вестниците (добре звучи, нали?) и почнах от "Сега". Гледам в рубриката „България“ една статия „Платено паркиране в целия център на София“ и си викам „Я!“ Става дума за идеята на зам.-кмета по транспорта Велизар Стоилов паркирането на автомобили в целия център да се заплаща, като на живеещите там се дава талон за безплатно място. Статията е кратичка, но всяко следващо изречение ме изпълваше с ентусиазъм. Изведнъж взех да си представям едни такива розови картинки как тротоарите на улиците са освободени от паркирали коли и аз мога наистина, ама наистина да вървя по тези тротоари, а не да се провирам между трошки, по чиито покриви през годините се е формирала почва и скоро цяла ливада ще избуи, или да ходя направо по улицата с риск за живота си. ... [целият текст]
Магистратура ли? Деее, гиди студентино... - 23.10.2004 г.
През тази седмица излязоха класиранията за магистратури в Софийския университет, в който и аз имам честта да уча. Образователната система „магистър“ е нещо ново за нас, нормално е в първите години да има известен административен хаос; струва ми се обаче, че в този случай хаосът надхвърли границите на нормалното. Да започнем от това, че класирането излезе в сряда, а крайният срок за записване беше в петък. Резултатът: титанични опашки пред касите, изнервящи задръствания по коридорите и бог знае какво още. Това как да е, иди-дойди. Би могло да бъде и по-зле. В Техническия, например, срокът бил от четвъртък следобед до петък следобед. Явно от хората, изучаващи технически науки, се очаква да са по-организирани, могат само за един ден да се запишат всички.
Но се случиха и далеч по-неприятни неща. Ще ви разкажа три истории за кандидат-магистри в Софийския ... [целият текст]
[останалите текстове от рубриката]
Коментарите в тази рубрика се четат и в предаването на автора „Всяка събота“ по радио „NET“ (106,9) в събота от 11:00 ч.
Отзиви в медиите за предаването:
„Надуйте децибелите“, в. „Литературен вестник“, бр. 30, 22-28.9.2004 г., с. 2
e-mail: amigov@abv.bg