Мрежа

авторска рубрика на Ангел Игов, съвместно с радио „NET“ (106,9)

Литературен клуб | Мрежа | страницата на автора

За всеки, който е чел вестници, темата на днешния актуален блок като че ли се подразбира: това е идеята да се постави паметна плоча на турските войници, загинали край връх Шипка в Руско-турската война. Идеята произхожда от Комитета за войнишките паметници с председател Здравко Зафиров, който също така е зам.-кмет на Пловдив. Четох интервю с г-н Зафиров във в. „Сега“, където той обяснява откъде дошла идеята. От комитета решили да поставят паметна плоча на загиналите български войници край Одрин и ей-така, някак си, и м хрумнало, че „не можем на реципрочен принцип да не възстановим паметта на турските войници, които са загинали около Шипка“.          За какъв реципрочен принцип става дума тук? Както припомниха вече няколко историци и казанлъшкият зам.-кмет, който е, забележете, от ДПС, предводителят на турската войска край Шипка, Сюлейман Паша, е военнопрестъпник, съден впоследствие от самата Османска империя, задето е минал с огън и меч със своята армия през казанлъшко и старозагорско. На военнопрестъпници ли ще издигаме паметници?          Г-н Зафиров заявява още в своето интервю: „Умните народи познават добре своето минало и го тачат и извличат поуките от него, за да не повтарят грешки вбъдеще.“ Много вярно. Но умните народи внимават също така какви паметници вдигат. Оказва се, че в момента в България всеки може да вдигне паметник на когото си поиска, стига да си плати. То не е Филип Македонски, не е Сюлейман Паша, скоро сигурно край беласишкия проход ще се появи и паметник на Василий Българоубиец. Ами да, той е ослепил не знам колко си самуилови войници, ама знаете ли колко византийци са паднали в тоя бой, трябва да уважаваме паметта им...          Това е само по себе си достатъчно притеснително. Но в дъното на цялата тая история съзирам нещо още по-лошо. Направих си труда да поразгледам читателските мнения във форума на вестник „Сега“. Както и се очакваше, изпълнено е с патриотарски крясъци, с ругатни по адрес на „фесовете“ и „рязаните“, и едва ли не с призиви да хващаме оръжието. Г-н Зафиров казва, че идеята цели „да провокира в добрия смисъл, да провери дали имаме европейско мислене“. За пръв път чувам, че европейското мислене се проявява в това да се издигат паметници на военнопрестъпници. Но във всеки случай, г-н Зафиров едва ли е очаквал реакция, различна от тази, която се получи. Единственият резултат от безумната идея е, че се насъскват българи срещу турци и обратно. Някой тук си прави експерименти и си играе с огъня. От нас зависи дали ще му се вържем.         27.06.2004 г.       ---     * Текстът е четен в предаването на автора „Всяка събота“ по Радио „NET“ (106,9) в събота от 11:00 ч.