Отдавна вече е публична тайна, че повечето пъти когато български журналист се опита да пише текст на научна тема, резултатът в най-добрия случай е озадачено повдигане на вежди. Вчера обаче се натъкнах на чудо, на каквото съвсем сериозно не бях попадал досега. За мое изумление това чудо не беше във вестник „Шок“, например, а в един иначе толкова квалитетен вестник като „Сега“. Явно шумотевицата около съкровището край Казанлък е предизвикало нова вълна от журналистически интерес към траките, и ето ни в петъчния брой на „Сега“ една статия от Вилдан Байрамова, озаглавена „Второ доказателство за най-ранна писменост на траките край Кърджали“. От тази статия не може да се разбере нищо, освен че нищо не се разбира. Става дума за каменна плочка със знаци, открита от археолога проф. Николай Овчаров в пещерата „Утробата“ на 25 км.
северозападно от Кърджали, чието точно място не се уточнявало поради страх от иманярски набези. Значи във вестника пише името на пещерата, пише на колко километра и в каква посока от града се намира, но точното й място не се уточнява... За въпросния фрагмент се казва, цитирам „Изработен е на ръка и това го е отнасяло към първото хилядолетие пр. н. е.“ Възникват два въпроса. Първо: кога го е отнасяло към първото хилядолетие? Кой го е отнесъл? Сега вече не го ли отнася? Понеже употребата на минало неопределено време предполага, че някога го е отнасяло, пък сега не го отнася. И второ, по-важно: предметите от второто хилядолетие пр. н. е., например, по фабрики ли са били правени, че ръчната изработка така недвусмислено доказва произход от първото хилядолетие?
Бисерите обаче не спират дотук. По-нататък в текста става ясно, че заглавието му не отговаря на истината. Понеже то говори за „най-ранната писменост на траките“, а всъщност знаците били идентифицирани като линеарно писмо. За сведение на авторката, линеарно писмо се нарича писмеността на минойската цивилизация от о. Крит, и ако знаците наистина са такива, то те говорят за активни културни връзки между тази цивилизация и тракийската, а не че траките са имали собствена писменост през първото хилядолетие пр. н. е. - ако е за въпрос, те въобще никога не са имали собствена писменост, ползвали са гръцката! Фрагменти с линеарно писмо А, осведомява ни Вилдан Байрамова, са намерени само в Крит. И после: „Два фрагмента са намерени на остров Самотраки, два - при разкопките на Троя и сега - в околностите на Перперикон, в Свещения град на траките - отново два.“
Значи или са намирани и на други места, освен в Крит, или Перперикон, Троя и остров Самотраки дружно се намират на остров Крит. Уморихте ли се вече? Чакайте, има още. „Това ни дава шанса да обявим, че Източните Родопи са част, вероятно най-северната, на великата Минойска, или Крито-микенска култура, съпоставима по значимост с египетските пирамиди, подчерта още Овчаров.“ Ако наистина Николай Овчаров е казал тези думи, то би трябвало да си захвърли професорското звание в кошчето за боклук. Първо, „крито-микенска“ култура въобще не съществува, а крито-минойската и микенската култури са различни: микенската процъфтява между 1400-1200 г. пр. Хр. и терминът „микенска култура“, както може да се прочете във всяка по-пълна енциклопедия, се употребява в тесен смисъл за Микенската държава и в широк смисъл за къснобронзовата култура на континентална Гърция и островите с изключение на Крит. Минойската култура на Крит
упражнява влияние върху микенската до ХV в. пр. Хр., когато нашественици от континента покоряват острова и слагат край на нейния класически период. Нещо повече: носителите на минойската култура най-вероятно са имали различен, не-гръцки етнически произход, и не-гръцки език. Второ, Източните Родопи не може да са били част от която и да било от тези култури: изключително откритие би било ако се докаже, че са имали връзки с нея. На всичкото отгоре, през първото хилядолетие пр. Хр., към което „се е отнасял“ въпросният фрагмент, и двете култури отдавна вече не съществуват. И трето, да се сравнява значимостта на минойската цивилизация с египетската е, меко казано, неуместно. Моето подозрение, обаче, като чета статията е, че проф. Овчаров е казал нещо съвсем друго, но журналистката така го е разбрала, така го е изтълкувала, и така го е написала. Тя не е длъжна да разбира нито от археология, нито от история на
древните средиземноморски цивилизации. Но аз лично, ако пиша текст за нещо, от което не разбирам, бих проверил как стоят нещата. Бих попитал. А не да излагам и себе си, и вестника. Повечето журналисти обаче са над тези неща... Повечето редактори също. Най-лошото е, че най-фрапантните грешки в този текст изобщо не са плод на незнание: това са чисто логически, елементарни логически грешки. Недоумявам не само как може да се напише такъв текст, недоумявам как е възможно той да бъде публикуван. И ако такъв текст се появява във в. „Сега“, то аз вече окончателно се убеждавам, че в българската журналистика липсата на професионализъм изобщо не е изключение. Напротив - професионализмът е изключение. А липсата му - норма.
---
* Текстът е четен в предаването на автора „Всяка събота“ по Радио „NET“ (106,9) в събота от 11:00 ч.
|