Мрежа

авторска рубрика на Ангел Игов, съвместно с радио „NET“ (106,9)

Литературен клуб | Мрежа | страницата на автора

 

КАК ДЕКОНСТКРУИРАХА ДЕРИДА

 

 

Ангел Игов

 

         Знаете, че коментарите в началото на предаването най-често са свързани с неща, които съм прочел или чул по българските медии, и... силно са ме впечатлили, така да се каже. Днес ще става дума по-скоро за това, което не съм прочел или чул тази седмица, или това, което никой не е могъл да прочете или чуе, защото изобщо го нямаше. В събота почина един от най-големите хора в областта на съвременната наука и култура, френският философ Жак Дерида. И докато по света има хора, които съвсем сериозно задават въпроса: „Какъв ще бъде светът без Дерида?“, българските медии отчетоха новината с типичната си вяла незаинтересованост. Кратки бележки в някои печатни издания, преписани кой знае откъде, по националната телевизия и националното радио - на практика нищо. Като чета малкото, което е написано по вестниците, се чудя дали нямаше да е по-добре без него. Ето, например, вестник „Дневник“ съобщава (на 16-а страница), че починал френският философ Жак Дерида, „основател на философската школа на деконструктивизма“. Тоя „деконструктивизъм“ се намира и в „Новинар“, в новините на bTV пък се оказва „деконструкционизъм“. Какво да им обясняваш на хората, че такива понятия въобще не съществуват и че деконструкцията затова е деконструкция, защото деконструира всякакви „изми“, всякакви идеологизирани дискурси. По-нататък от „Дневник“ разбираме, че Дерида бил „почитан за откриването на три от най-важните философски схващания на ХХ век - постмодернизъм, постструктурализъм и деконструкция.“ Как се „откриват“ философски схващания не става ясно; става ясно обаче, че безименният автор на текста и хабер си няма ни от тези понятия, ни от това какво е писал и казал Дерида.
         Но иначе текстчето в „Дневник“ е най-мащабното отразяване на смъртта на Дерида. В „Стандарт“ - няколко думи за това в кои университети е преподавал Дерида, явно това е по-важно от всичко останало. В „Новинар“ - два реда, от които не се разбира нищо. И там четем за „деконструктивизъм“. Докато БТА цитира точно и говори за „деконструкция“, но явно на българските журналисти това им се е видяло прекалено не-българско и неразбираемо: щом става дума за идеи, значи трябва да завършва на „-изъм“.
         Откъслечните и некомпетентни съобщения за смъртта на Дерида представляват фактически мълчание по случая. Дали ги има, или ги няма, е все едно - по принцип за българските медии е до голяма степен все едно с какво точно си запълват страниците или ефира. И пак добре, че въобще са отметнали получената информация. Можеше нищо да няма. Някои вестници така и не разбраха, че Дерида е умрял; сигурно и аз нямаше да разбера, ако се осланях на българската преса. Така де, че какво толкова? Виж, ако в тая същата събота пред вход Б на блок 208-А в ЖК „Овча Купел-2“ бе открито тялото на умрял клошар, щяха да му отделят нужното внимание. Щеше да има подробни репортажи с цитирани съседски реплики: „Добър човек беше, ама много пиеше“, „Често сме го виждали около блока“, „Никому нищо лошо не е сторил“. По bTV щяха да излъчат кадри от местопроизшествието, на фона на надписи: „Столица - клошар - съседи“. А не дай си боже да се беше случило нещо с Клюна, Маймунека или Японеца, така щяха да ни опищят главите, че ум да ти зайде.
         Ще кажете, че си бая пак старата песен: българските медии не обръщат никакво внимание на културните събития. Ама не е само това. Примерът със смъртта на Дерида нагледно показва доколко българските медии са вторачени в един и същи ограничен периметър от събития и новини, почти изцяло случващи се вътре в страната. Я се опитайте да разберете от български вестник какво се случва по широкия свят! Бомба в Ирак, Холивуд подкрепя Кери, Ширак ни размаха пръст. Бомба в Ирак, Буш изнесе пресконференция, Шрьодер ни иска в ЕС. Тук-таме някоя симпатична снимка на новородени тигърчета в новозеландски зоопарк. И толкоз. Дотук с глобалното село и информационната епоха.

 

 

 

 

16.10.2004 г.

 

 

 

---

 

* Текстът е четен в предаването на автора „Всяка събота“ по Радио „NET“ (106,9) в събота от 11:00 ч.

Електронна публикация на 16.10.2004 г.
©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]