Мрежа

авторска рубрика на Ангел Игов, съвместно с радио „NET“ (106,9)

Литературен клуб | Мрежа | страницата на автора

 

ВЛАКОВЕ И БИБЛИОТЕКИ

 

 

Ангел Игов

 

         Някои може би са очаквали днешният ми коментар да бъде за кризата със заложниците в Ирак. Нищо подобно - нямам намерение да заприличвам на безскрупулен журналист, като се ровя и аз на свой ред в тази трагедия. Ще ви говоря за съвсем други неща. На първо място - за един влак.
         Миналия уикенд ходихме на Балкана. Здраво ходене, много красиви места - понеделник сутринта рано-рано тръгнахме от последната хижа към Карлово, понеже ни бяха казали, че влакът за София тръгва някъде към девет, а следващият е чак в три през нощта. Автобуси май въобще нямало. Да се възхищава човек от инфраструктурата в милата ни родина! Както и да е, озовахме се в Карлово в девет без петнайсет и го прекосихме на галоп, за да не си изпуснем влака. Стигнахме до гарата, купихме си билети, обсъдихме неколкократно вкусната им цена от 7 лв и 50 ст - и после се започна едно титанично чакане. Висим си ние на перона с цял отбор кандидат-пътници, висим си, клечим си, и чакаме Годо. Прословутият експрес „Чайка“ пристигна точно с 35 минути закъснение, което никой от персонала на гарата не счете за необходимо да обяви. Значи ние можем да си платим 7.50 за стоте и кусур километра от Карлово до София, а влакът не може да дойде навреме? Значи ние можем да дадем тези пари, а така назованият „експрес“ не може да вземе тия сто и кусур километра за по-малко от два часа и половина?
         Защо ви занимавам с някакъв си влак - ами защото това съвсем не е единичен случай. Качеството на услугата, предлагана от Българските Държавни Железници е вече дотолкова пословична, че е по-добре те да се прекръстят в Безобразни Държавни Железници. И въобще, едва ли ще учудя някого, ако кажа, че основното, което характеризира българските държавни компании и институции, е пълното отсъствие на мисъл за клиента и съответно гражданина. Какъв е тоя бе, не стига, че го превозваме, ами иска и да пътува бързо, че и да му идва влакът навреме. Ама ха!
         Друг пример. Неотдавна в едно телевизионно предаване се появи един човек и в ефир сметна, че на година харчи 90 лв. за тоалетна в Народната библиотека. Ама как, ще се облещят тези, които не са ходили там, в Народната библиотека се плаща за тоалетна? Плаща се, разбира се. Хубавата българска традиция в заведенията да се плаща за тоалетна, не е подмината и там. Понеже единствената достъпна за читателите тоалетна е отдадена под аренда на кафенето - и то си събира пари. Хайде сега - какво искате, не стига, че ходите да четете, ами и до тоалетна ще ходите! Ама вие какво си въобразявате! Това да не ви е концерт по желание? Я по-добре си стойте вкъщи и не ходете никъде, таман няма да пречите.

 

 

 

 

17.07.2004 г.

 

 

 

---

 

* Текстът е четен в предаването на автора „Всяка събота“ по Радио „NET“ (106,9) в събота от 11:00 ч.

Електронна публикация на 17.07.2004 г.
©1998-2022 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]